Мотото: „Как да печелим, продавайки старите си вещи в Интернет“ е много старо.
И може би мнозина от читателите вече ще искат да превключат към нещо друго, ругаейки ме.
Защото – кой от нас не е продавал неща чрез безплатни обяви в Интернет? Какво може толкова да се научи?
Да, продаването на неща чрез пускане на обяви е един от най-старите и изпитани начини.
Ала колко от нас наистина са реализирали пълната (потенциална) цена на предмета? А не просто пускали неща с голямо намаление?
Какво трябва да знаем – ако искаме да намерим по-щедър купувач?
Старо – това не значи скъпо
Може би доста от българите са гледали американски реалити предавания, от рода на „Спецове в заложната къща“ (Pawn stars), „Аукционни войни“, „Американски ловци на антики“ и т.н., в които водещите участници отглеждат предмети и коментират: „това струва петстотин долара , онова – триста долара“.
И човек си казва: „брей, да му се не видят и цени“.
Скъпи хора, участниците в това предаване получават десетки хиляди долара хонорар на предаване. Може би последното нещо, от което те печелят са антиките.
Нещо, което е старо – то не е винаги скъпо.
А и да е скъпо – отнема много време понякога за да се продаде.
Само вижте следната обява: https://www.ebay.com/itm/Bulgarian-Colorful-Hand-Woven-Wool-Blanket-Kilim-Rug-Frieze-100-Wool-Kitenik/282290275890?hash=item41b9cfc632:g:lF8AAOSwOtdYUBW2
Някой си продава вълнен китеник в Ибей и му иска 169 долара.
Преди да си кажете: „да му се не види, аз ще кача всички тези вълнени работи на баба ми от село и ще реализирам десетки хиляди долара печелба“.
Какво да Ви кажа – ами, пробвайте се да продавате, пък тогава да видим.
Дължа ли нещо на държавата, когато продавам стари вещи?
Продажбата на тези вещи се облага, ако има систематичен характер.
За това – ако имате голямо количество вещи – и целите да ги продадете всичките, то според мен задължително се консултирайте с данъчен/счетоводен експерт преди това
Всеки българин има стари предмети. Значи ли това, че ако продадете смартфона си за 500 лв – това не е е облагаем (и недекларируем) доход, а ако продадете библиотеката от дядо си (200 книги по 2 лв) – то това трябва да се декларира и обложи с данък?
Както казах – според мен е най-добре да се консултирате с данъчен/счетоводен експерт, за да сте сигурни.
По какъв начин е най-добре да продадем старите си вещи?
Българите, които имат търпението и езиковите умения – качват нещата си чрез международни сайтове.
Най-важните са Ebay и Etsy.
Ebay има няколко (за по-голямо удобство) да ги наречем подсайта – за Германия – ebay.de, за Обединеното кралство – ebay.co.uk
Така, че може да качите там, където Ви е най-удобно (и мислите, че нещата ще се продадат).
За качване на предмети в etsy.com се плаща такса – имайте го в предвид.
Аз никога не съм продавал чрез международни сайтове. Посочих Ebay и Etsy като възможности, които фасилират разплащането. Всяка една държава – тя си има свои популярни сайтове за безплатни обяви. Ако владеете език (и пребивавате там) – нищо не Ви пречи да опитате. Нали знаете – в царството на слепите, едноокият е цар.България внася много неща от Турция и Китай – но повярвайте ми, за други неща – тя е достатъчно конкурентна, за може да реализирате печалба – да кажем предмети, които са изработени чрез ръчен труд; минерали; уникални вещи.
Ако изпращате неща по куриер – трябва да спазвате следните няколко правила – да изпращате нещата така, че да има ясно доказателство, че са изпратени (номер на товарителницата).
Тъй като в Ebay например масово се използва за разплащане Paypal – то трябва много да внимавате. Не са малко случаите, в които купувач закупува нещо, а после иска възстановяване на сумата.
Как да се предпазите от подобно нещо – ще чакам мнения от хора, които са продавали.
Ако решите да продавате чрез родните сайтове за безплатни обяви – тук поне може да се подсигурите, като изпращате стоките за сметка на купувача (което коректно предварително сте обявили). Дори и той да се откаже ( а има и такива) – то транспорта няма да е за Вас. Тази опция – е, разбира се, когато мислите, че предметът Ви няма недостатъци, а просто искате да се предпазите от импулсивни купувачи, които заявяват, че ще купят нещо, а после се отказват.
В мрежата има множество случаи, в които купувачи не си взимат стоките – какво да Ви кажа, няма начинание, в което да не е включен някакъв риск. Не може да се предпазите от това. И на мен не ми е ясно как постъпват в този случай куриерските фирми – явно е, че звънят доста, докато най-после продавача не даде средствата (в най-масовия вариант – 5-6 лева). Или си оставят тези задължения като несъбираеми (просто и на мен не ми е ясно как може да се събере малки суми пари от множество хора на практика).
Последният вариант, който остава – да продавате чрез така наречените „пазари-битаци“. Това пък какво общо има с Интернет?
Малко – в моя град съм виждал англичани, които продаваха книги на английски език и всеки път преди пазар обявяваха дали ще дойдат (както и приемаха предварителни поръчки).
Няма малък град в провинцията, в който да не се провежда поне веднъж седмично такъв пазар.
Поставянето на сергия на такъв пазар се заплаща към местната община. Колко струва ли – това е определено в общинска наредба. Ето например наредбата на Столична община: https://www.lex.bg/index.php/bg/mobile/ldoc/2135502797
Ако не можете да намерите информация за Вашата община в Интернет – то трябва да отидете до там и да попитате.
Що се отнася до това дали Ви е нужен касов апарат – нека това е вид „домашно“ за Вас, моите читатели. Можете ли да проверите и да оставите мнение? Виждал съм сергии, които са ми издавали бележки, има и сергии, които не издават. Ясно е, че например регистрираните земеделски стопани могат да не издават касова бележка (макар че наред с доматите, продават и банани).
Обикновено чрез такива пазари продават хора, които са си професионалисти или имат допълнителен източник на доходи (като пенсионери). Те са доволни и да спечелят и 20 лв от цял ден стоене в жегата/студа.
Доколко е подходящо занимание за млади хора – на това не мога да Ви отговоря.
Аз съм виждал по пазарите в моя край и хора, които продават да речем употребявани електроуреди, даже някои са се специализирали – продават само строителни инструменти.
Доколко човек има сметка да продава подобни неща? Ако да речем можете да ремонтирате електроуреди – то защо да не купувате големи количество дефектирали такива (има подобни обяви в Интернет) и да ги препродавате? Ако сте човек с увреждане и реализацията Ви на пазара на труда е трудна?
Всичко е въпрос на преценка в капиталовата държава.
Тази тема е малко от тези, които могат да се определят като „разтягане на локуми“. Малко и много може да се каже по нея.
За това – ще се радвам, ако оставите Вашия коментар, въпрос или забележка. Така тази тема ще може да се обогати и развие.
