Как да печелим пасивен доход от P2P кредитиране

Дълго обмислях дали да напиша тази статия.

Мисията, която е предначертана за pasivendohod.net е да информира за всички методи, които могат да допринесат за финансовата свобода на неговите читатели.

Разбира се – не всички методи са безплатни и нискорискови.

Тъкмо напротив – някои от тях изискват влагане на известна сума. Сума, която никой не може да гарантира.

Какво е P2P кредитиране и инвестиране?

Предполагам, че няма читател, който да не знае за едни от най-старите форми на спестовност и получаване на доходност – банковия влог.

Не мисля, че е нужно точно аз да давам дефиниция какво е той.

На практика (през последните няколко години) доходността от банковите влогове е много ниска. Тя е толкова ниска (а понякога поради банковите такси – и отрицателна), че на практика инфлацията (обезценяването) може да „унищожи“ вложеното. Да кажем днес вложите 10 лева, като самун хляб струва левче, а след 5 години – да вземете 11 лева, а самун хляб да е 1 лев и 30 стотинки.

На практика банковия влог се явява само защитена от закона (всеки депозит е защитен до определена сума) касетка, да й „плащате“ наем, а парите да не се множат.

Какви възможности има тогава човек? Как да стане – да използваме думата от Балзак „рентиер“ – човек, който живее от дадена рента?

Една от възможностите е човек да сключи застраховка „Живот“ (за ползите от застраховката мисля даже да напиша отделна статия“), да закупи акции от акционерни дружества , които се търгуват на фондовите борси и раздават всяка година дивидент, да участва в P2P кредитирането като инвеститор.

Какво е обаче P2P кредитиране?

Българските закони са много ясни. Само определени лица могат да раздават заеми с лихви. Едни от тях – както знаете са банките и заложните къщи.

Развитието на Интернет обаче създава една наистина добра идея.

Какво би станало, ако даден заем се раздроби – да кажем на парчета от по 10 лева. Не може ли даден човек да притежава едно парче, друг – друго и т.н.?

Разбира се, че може. Какво нередно би имало  в това?

И по този начин възникват дружествата, които се занимават с P2P кредитиране. Има български, има и такива, които оперират извън България. За българските – те са регистрирани в Българска народна банка. Но те (мисля) – не работят съгласно Закона за банките, а работят съгласно Закона за кредитните институции (тези, които оперират в България).

Те се явяват посредник между хора, които желаят да инвестират собствени средства и хора, които желаят да вземат заем.

Не всички дружества даже директно дават заеми. Някои от P2P дружествата кредитират други дружества, които раздават заемите.

Тези, които дават (има и български такива) си правят оценка на всеки кредитоискател и в зависимост от неговия профил – му дават заем. Заемането на пари си е „с всички салтанати“ – сключва се договор и т.н.

P2P кредитирането звучи като идеалния бизнес. Използват се данни за заемите – и в зависимост от тях, инвеститорите получават лихва.  Понякога – когато заема е по-рисков, и лихвата е по-висока.

Повечето платформи дават възможност на инвеститорите да комбинират парите си в различни заеми. Ако някой от заемите се провали, то останалите компенсират загубата.

Много платформи предлагат и така наречената Buy back опция – те изкупуват обратно заеми, които са дефолтирали. Как ги изкупуват, с какви средства? От заеми, които са изплатени, т.е. има един много умен софтуер, който веднага разпределя всичко.

Плюсове и минуси на P2P инвестирането

Както казах по-горе – някои платформи твърдят, че имат Buy back опция и де факто инвеститора не губи и не рискува нищо.

Няма идеален бизнес модел. Няма.

Например – заради коронавируса десетки милиони хора по света нямат работа. Какво би се случило, ако имаме световен крах на финансовата система – милиони хора не плащат своите заеми?

От къде софтуера би компенсирал загубите?

Разбира се – по-умните от мен ще ме контрират, че и банките нямат сто процента гаранция (да си припомним и случая с КТБ в България). В момента фонда, който гарантира влоговете в България трябва много години само да бъде попълван със средства, за да може да компенсира загубата от КТБ.

Съгласен съм. Няма нищо гарантирано. Този фонд може и да бъде попълван и от средства на държавата (която е длъжна да го подкрепи). Но никой не гарантира покупателната сила на паричните средства – понеже пазарите на суровини и стоки са световни.

Така, че никой не може да Ви гарантира това, което се вложили на сто процента. В търговския оборот няма според мен такова нещо.

Да, както казах P2P кредитирането има своите механизми на обезпечение. Тези фирми си търсят своето, ако някой не иска или не може да плаща.

Но ако стане сътресение – то може и да го усетите.

Най-умните хора винаги „диверсифицират“ своите средства – правят банкови влогове (понякога в различни държави), купуват недвижимо имущество и движимо (благородни метали, скъпоценни камъни, произведения на изкуството), купуват акции в много публични дружества, правят застраховка „Живот“ и т.н.

Та и аз – с ръка на сърцето, мога да Ви посъветвам да направите същото и да не влагате всичко в „една кошница“.

Понеже – мисията на pasivendohod.net е да информира, мисля статията да прекъсне тук.

Не се наемам да коментирам или препоръчвам което и да е дружество за P2P кредитиране. Аз не съм влагал пари по този начин.

Ако искате – то само потърсете в Гугъл за „P2P инвестиране“ на български или на чужд език. Ще намерите предостатъчно резултати.

Помнете – винаги правете собствено проучване. А и едно нещо също трябва да се спомене – всички печалби, които реализирате чрез този метод според мен трябва да се декларират и да се плати данък върху тях.

Ще се радвам, ако някой читател сподели в коментар дали има „файда“ от P2P инвестирането.

Доколкото аз съм гледал – доходността е около 6-8 процента на годишна база, може и повече – ала рискът се увеличава. Т.е. има сметка, когато се инвестират десетки хиляди левове.

Чудех се дали да дам връзки към други сайтове (такива, каквито следя) – за да видите (макар и на друг език) каква доходност човек получава (уж) от подобни начинания.

Но мисля, че няма да е етично – това, което го пише там аз няма как да го гарантирам, че е истина на сто процента.

За това – още веднъж, направете си сметката. И нека всеки, който е вложил средства -ако иска, да напише един коментар.

Ще се радвам, ако се оформи дискусия.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Facebook
Twitter
LinkedIn
Pinterest
Reddit
VK
Telegram
StumbleUpon
Pocket
OK
Радостина Минчева: Моралният престиж е ключов за устойчива бизнес стратегия. Осигурявайте си етичен капитал и за бранда, и на лично ниво.
Интервюта

Интервю с Радостина Минчева: Моралният престиж е ключов за устойчива бизнес стратегия. Осигурявайте си етичен капитал и за бранда, и на лично ниво.

Разговаряме с Радостина Минчева, която ще сподели своя опит и знание в областта на маркетинга и бранд репутацията. Темата е за значението на моралния престиж в съвременния бизнес свят и как той може да се превърне в силен катализатор за успех или пренебрегването му да доведе до загуби.   Каква

Пасивен доход за жена
Разни

Колко е възможен един пасивен доход за една жена през 2023?

Какво е най-важното за пасивният доход, пасивният доход за жените, какво би било най-лесно и най-добре комбиниращо се с ежедневието на една дама? Какво е пасивен доход – да започнем с това. Това би бил доход носещ печалба с най-малко или никаква работа. За някой това може да е по