Всеки помни своята първа работа – моята беше разнасяне на брошури.
Печели ли се нещо като пешак куриер? Може ли да се въведе новост в тази дейност?
Ето моето мнение.
Колко се печели чрез разнасяне на брошури?
Аз съм от малък град. И дейността извършвах преди години.
Заплащането тогава беше по 1 стотинка на брошура/дипляна.
Да, прочетохте правилно – една стотинка.
Обемът от рекламни материали, който ни бе даван бе около 40 000 до 60 000+ на месец (по 10 до 15 000 на седмица).
Брошурите/дипляните бяха от съществуващите тогава магазини „Пени маркет“ и „Плюс“ – т.е. бяха за предстоящи промоции и в най-добрия случай имаше срок от 2 до 4 дни, за да се раздадат.
Брошурите/дипляните формираха най-малко 50 килограма хартия – за едно раздаване имаше най-малкото по 10 килограма хартия.
Което, като се съчетае с раздаването си беше доста гадно (за улеснение ползвахме количка).
Днес – не знам колко дават в големите градове, ала едва ли е повече.
Ние раздавахме и писма със сметки (непрепоръчани и препоръчани) – тогава все още тази практика да се пращат писма със сметки си съществуваше по-силно.
Непрепоръчаните бяха май 10 стотинки, препоръчаните – повече (не си спомням колко), но и в най-усилените месеци трудно може да се стигне 200 лв. заработка.
И това бе работа, която бе предостатъчна за 2-3 човека.
Какви са лошите страни на раздаването на брошури?
Освен много ниското заплащане (дано в по-големите градове да се плаща повече), то има и много други негативни аспекти.
Изложен си на стихиите – човек ходи с 3 до 4 км в час. За да раздаде 10 000 или повече брошури, ако е в град с еднофамилни къщи, то ще му се наложи да измине 10 км (най-малко).
Всичко това – в пек, студ и дъжд.
Нападали са ни кучета (майка ми беше ухапана).
И понякога се сблъскваш с непровокираното агресивно поведение на хората.
Не знам – може би съм пристрастен, но какво лошо има в това да оставиш пред портата на нечий дом дипляна с отстъпки?
Не мога да преброя колко пъти сме разнасяли и онзи тип „чичовци“ с текезесарски потници са ни казвали с ироничен, често раздразнен тон: „Защо мушкате тук тези неща? Защо не ги хвърлите в кошчето?“.
Знам, че тези хора, които залепят плакати в големите градове също срещат много агресия. Веднъж даже прочетох коментар от един господин, че той ще „се разправя с подобни лепилари“, които му лепят на блока афиши. И сега не мога разбера защо.
Другата крайност бяха от другите хора – които се оплакваха, че са били подминати.
Ние разнасяхме и писма.
Препоръчаните бяха често от финансови институции – колектори, банки. Не от съдебната власт (като призовки).
Ала хората мислеха, че ако се укрият – това е в тяхна полза.
Дългът си е дълг – независимо, че не си взел/или взел писмото.
Не като призоваването по ГПК – ако не си уведомен, то процеса да се забави.
На последно място – ако искате да се изрядни пред държавата, то подобна услуга може да бъде „изсветлена“ от данъчна гледна точка, ако сключите граждански договор с фирмата-куриер, чиито материали ще разнасяте. Което може да намали така или иначе ниското заплащане.
Кои са добрите страни на раздаването на брошури?
На мен ми харесваше да го правя.
Да, може да звуча като мазохист, но разхождането ме разведряваше.
Ако има много брошури за раздаване – то може и да се припечели една скромна сума.
Може ли да се развие раздаването на брошури?
Раздаването на брошури се извършва в България от няколко частни куриерски фирми. Мисля, че и Български пощи извършват подобна услуга, която се нарича „Безадресна доставка“.
Дружествата, които искат услуга за раздаване на техните брошури са (поне така считам) големите хранителни супермаркети.
Едва ли Вие може да предложите да извършвате подобна услуга на бизнеси от Вашия район – малко ще са тези, които ще се проявят интерес.
Но нищо не Ви пречи да опитате!
В САЩ (въобще – на Запад) има услуга, която се нарича „door to door haning service“, която представлява картончета, които се укачват на вратите на хората. Нещо като онези неща в хотелите, които се закачат на вратата – за да Ви безпокои персонала на хотела.
Дизайни на подобни рекламни материали може да видите тук.
Подобни неща аз не съм виждал в България. А мисля, че това не е лоша хрумка.
На картончето може да се вкъкне какво ли не – купон за намаление, QR код за сканиране.
А и услугата е по-персонална.
Финални мисли относно разнасянето на брошури
Това е дейност, която е тежка за работа и много ниско заплатена.
Ако сте изрядни – и оперирате чрез граждански договор, то в един момент ще си кажете, че няма смисъл да обикаляте десетки километри за сто и нещо лева.
Как да се преборите с това? Вижте колко ще е Вашето възнаграждение.
Социалната система и данъчната политика в България е толкова сбъркана, че често тези обстоятелства стимулират работата на черно. И точенето чрез помощи.
От високата трибуна на pasivendohod.net аз не мога да кажа, че трябва да не спазвате правилата. Не.
Парите от този тип дейност са, ако Вие измислите вариант, в който Вие да предоставяте подобен тип услуга.
Вижте и щатския пример. Там – при високите надници печатат над 5 000 диплянки за 200 долара и ги закачат на вратите и имат печалба.
В България, в която данъците с по-ниски хората трябва да стоят и да викат: „Какво ще ми даде държавата?“.
Печелещият за себе си човек е свободния човек, който може да промени нещата.
Другият, който разчита на „държавната хранилка“ е пролетария в истинския смисъл на думата („пролетарии“ в Древния Рим са били римски граждани, които са се възползвали от правото си да получават безплатно зърно/хляб/хранителни продукти от държавата. И в резултат – само се занимавали със „сенчести“ неща. И при всеки повод са се събирали, изисквайки още и още от държавата).
Ще се радвам, ако статията се прочете от хора, които работят като пешаци куриери и разнасят дипляни в големите градове.
Колко в Вашето заплащане? Как разнасяте рекламните материали – при условие, че входовете на някои блокове са затворени?
Темата е отворена за всякакви въпроси, коментари или забележки.
Ако статията Ви е харесала, то може да я споделите в социалните мрежи с Вашите близки и приятели.
Прочетете и другите статии, които съм качил в pasivendohod.net
По този начин помагате за развитието на този сайт.
