Всеки помни своята първа работа – моята беше разнасяне на брошури.
Печели ли се нещо като пешак куриер? Може ли да се въведе новост в тази дейност?
Ето моето мнение.
Колко се печели чрез разнасяне на брошури?
Аз съм от малък град. И дейността извършвах преди години.
Заплащането тогава беше по 1 стотинка на брошура/дипляна.
Да, прочетохте правилно – една стотинка.
Обемът от рекламни материали, който ни бе даван бе около 40 000 до 60 000+ на месец (по 10 до 15 000 на седмица).
Брошурите/дипляните бяха от съществуващите тогава магазини „Пени маркет“ и „Плюс“ – т.е. бяха за предстоящи промоции и в най-добрия случай имаше срок от 2 до 4 дни, за да се раздадат.
Брошурите/дипляните формираха най-малко 50 килограма хартия – за едно раздаване имаше най-малкото по 10 килограма хартия.
Което, като се съчетае с раздаването си беше доста гадно (за улеснение ползвахме количка).
Днес – не знам колко дават в големите градове, ала едва ли е повече.
Ние раздавахме и писма със сметки (непрепоръчани и препоръчани) – тогава все още тази практика да се пращат писма със сметки си съществуваше по-силно.
Непрепоръчаните бяха май 10 стотинки, препоръчаните – повече (не си спомням колко), но и в най-усилените месеци трудно може да се стигне 200 лв. заработка.
И това бе работа, която бе предостатъчна за 2-3 човека.
Какви са лошите страни на раздаването на брошури?
Освен много ниското заплащане (дано в по-големите градове да се плаща повече), то има и много други негативни аспекти.
Изложен си на стихиите – човек ходи с 3 до 4 км в час. За да раздаде 10 000 или повече брошури, ако е в град с еднофамилни къщи, то ще му се наложи да измине 10 км (най-малко).
Всичко това – в пек, студ и дъжд.
Нападали са ни кучета (майка ми беше ухапана).
И понякога се сблъскваш с непровокираното агресивно поведение на хората.
Не знам – може би съм пристрастен, но какво лошо има в това да оставиш пред портата на нечий дом дипляна с отстъпки?
Не мога да преброя колко пъти сме разнасяли и онзи тип „чичовци“ с текезесарски потници са ни казвали с ироничен, често раздразнен тон: „Защо мушкате тук тези неща? Защо не ги хвърлите в кошчето?“.
Знам, че тези хора, които залепят плакати в големите градове също срещат много агресия. Веднъж даже прочетох коментар от един господин, че той ще „се разправя с подобни лепилари“, които му лепят на блока афиши. И сега не мога разбера защо.
Другата крайност бяха от другите хора – които се оплакваха, че са били подминати.
Ние разнасяхме и писма.
Препоръчаните бяха често от финансови институции – колектори, банки. Не от съдебната власт (като призовки).
Ала хората мислеха, че ако се укрият – това е в тяхна полза.
Дългът си е дълг – независимо, че не си взел/или взел писмото.
Не като призоваването по ГПК – ако не си уведомен, то процеса да се забави.
На последно място – ако искате да се изрядни пред държавата, то подобна услуга може да бъде „изсветлена“ от данъчна гледна точка, ако сключите граждански договор с фирмата-куриер, чиито материали ще разнасяте. Което може да намали така или иначе ниското заплащане.
Кои са добрите страни на раздаването на брошури?
На мен ми харесваше да го правя.
Да, може да звуча като мазохист, но разхождането ме разведряваше.
Ако има много брошури за раздаване – то може и да се припечели една скромна сума.
Може ли да се развие раздаването на брошури?
Раздаването на брошури се извършва в България от няколко частни куриерски фирми. Мисля, че и Български пощи извършват подобна услуга, която се нарича „Безадресна доставка“.
Дружествата, които искат услуга за раздаване на техните брошури са (поне така считам) големите хранителни супермаркети.
Едва ли Вие може да предложите да извършвате подобна услуга на бизнеси от Вашия район – малко ще са тези, които ще се проявят интерес.
Но нищо не Ви пречи да опитате!
В САЩ (въобще – на Запад) има услуга, която се нарича „door to door haning service“, която представлява картончета, които се укачват на вратите на хората. Нещо като онези неща в хотелите, които се закачат на вратата – за да Ви безпокои персонала на хотела.
Дизайни на подобни рекламни материали може да видите тук.
Подобни неща аз не съм виждал в България. А мисля, че това не е лоша хрумка.
На картончето може да се вкъкне какво ли не – купон за намаление, QR код за сканиране.
А и услугата е по-персонална.
Финални мисли относно разнасянето на брошури
Това е дейност, която е тежка за работа и много ниско заплатена.
Ако сте изрядни – и оперирате чрез граждански договор, то в един момент ще си кажете, че няма смисъл да обикаляте десетки километри за сто и нещо лева.
Как да се преборите с това? Вижте колко ще е Вашето възнаграждение.
Социалната система и данъчната политика в България е толкова сбъркана, че често тези обстоятелства стимулират работата на черно. И точенето чрез помощи.
От високата трибуна на pasivendohod.net аз не мога да кажа, че трябва да не спазвате правилата. Не.
Парите от този тип дейност са, ако Вие измислите вариант, в който Вие да предоставяте подобен тип услуга.
Вижте и щатския пример. Там – при високите надници печатат над 5 000 диплянки за 200 долара и ги закачат на вратите и имат печалба.
В България, в която данъците с по-ниски хората трябва да стоят и да викат: „Какво ще ми даде държавата?“.
Печелещият за себе си човек е свободния човек, който може да промени нещата.
Другият, който разчита на „държавната хранилка“ е пролетария в истинския смисъл на думата („пролетарии“ в Древния Рим са били римски граждани, които са се възползвали от правото си да получават безплатно зърно/хляб/хранителни продукти от държавата. И в резултат – само се занимавали със „сенчести“ неща. И при всеки повод са се събирали, изисквайки още и още от държавата).
Ще се радвам, ако статията се прочете от хора, които работят като пешаци куриери и разнасят дипляни в големите градове.
Колко в Вашето заплащане? Как разнасяте рекламните материали – при условие, че входовете на някои блокове са затворени?
Темата е отворена за всякакви въпроси, коментари или забележки.
Ако статията Ви е харесала, то може да я споделите в социалните мрежи с Вашите близки и приятели.
Прочетете и другите статии, които съм качил в pasivendohod.net
По този начин помагате за развитието на този сайт.
1 thought on “Разнасяне на брошури”
Раздавал съм брошурите на Кауфланд от 2019 год. в селото, което живея.
С градски велосипед обикалям в петък, събота и неделя къщите на хората.
Раздавал съм общо 400 бройки за два района всяка седмица. Получавал съм на месец по 120-140 лв., което си е унижение. Цените в магазините растат двойно, а компанията Kaufland продължава да плаща същите пари на своите куриери пеша без никакво забележимо увеличение.
Два проблема: агресивните бездомни кучета (веднъж едно куче захапа ботуша на баща ми и разкъса ботуша му) и неадекватни хора, които ти се подиграват.
Недостатък е това, че ако си болен от грип в петък, събота и неделя компанията Kaufland нищо няма да ти плати.
Изискват задължително да се раздават брошурите в петък, събота и неделя без значение от метеорологичните условия, през горещите на лятото и зимните големи студове с минусови температури.
Несправедливо е да се изисква от куриера пеша да обикаля в събота и неделя когато има силен дъжд, силен вятър, гръмотевици, по време на вирусни епидемии, дори и по време на Covid -19 пандемия си бил длъжен да раздаваш брошурите по домовете на хората.
При силен дъжд и силен вятър куриера има риск да се разболее като се намокри от дъжда и като го одуха силния вятър, когато човек е потен по време на раздаването на брошурите.
Положително ще бъде, ако компанията Kaufland разрешава раздаването на брошурите и през работните дни на седмицата, ако времето в събота и неделя е било лошо с дъжд, силен вятър, ураган и други подобни външни обстоятелства.
В селото, което живея никой не иска да се занимава с раздаването на брошури, защото за тях това е унижение и подигравка с човешкото достойнство.
Аз не съм против държавния контрол и безплатното здравеопазване и безплатното образование от държавата, не съм против държавното подпомагане на бизнеса.
Свободен е този човек, който е свободен от греха, свободен е да избира доброто и има вътрешен духовен мир и познава истината.
Това, че можеш да работиш като бизнесмен никак не те прави вътрешно свободен.
Не всеки човек става за бизнесмен, управител, директор. Не всеки човек може сам да си направи своя собствена работа за пари.
Повечето хора са обикновени работници, служители и изпълнители, които си имат своите началници и директори, за всички тях добре е държавата да подсигурява работни места добре платени.
Тези хора, които очакват „държавната“ хранилка не са пролетарии, те са нормални хора, които си имат своята професия, като шлосер, стругар, водопроводчик, шофьор, тракторист, комбайнер, машинист на влак, пилот на самолет, животновъд, полицай, военен, овчар, пчелар и др.
Сираците, вдовиците, психично болните, инвалидите на количка, слепите и глухите, бавно развиващите, децата без родители от детските домове винаги трябва да бъдат подкрепяни достойно от държавата.