Всеки текст, който се публикува във световната мрежа трябва да бъде единствен по рода си – за това как да проверяваме текстове за плагиатство?
Като човек, който е написал (горе-долу грамотно) не една статия – повярвайте ми, ако ползвате външен източник на Вашето съдържание (например сте наели копирайтър), то трябва много да внимавате.
Защото – както казва влогърът Мортен Сторгард – тези, които пишат съдържание имат висок интелект. И могат да подведат своите клиенти, ако това е крайната им цел.
Защо текстовете трябва да са уникални?
По целият свят съществува едно от малките права, които са монополни – и това е авторското право.
Търсещите машини (като Гугъл, Бинг, Яху) и други също изискват съдържание, което е единствено по рода си.
Защо ли? Компаниите, които стоят зад тези търсачки искат само едно за своите потребители – те да могат, с помощта на техните сайтове да откриват съдържание, което ще задоволи интересът, който е провокирал търсенето.
За това – те разглеждат едно и също съдържание като дублиращо се.
И те не индексират (включват в резултатите при търсене) подобно съдържание.
Както и не позволяват колаборация да речем с техните партньорски програми за рекламиране – като Гугъл Адсенс.
Освен, че собственици на сайтове, които използват дублиращо се съдържание не могат да ползват търсещите машини като източник на трафик, то в повечето страни на света публикуването на чужди творби (без разрешението на автора) е престъпление, което се наказва от закона.
„Какво ми пука, кой ще ме търси мен?“ – ще си каже някой.
Не се знае. Никога не сте знае.
А и публикуването на съдържание може да се причисли към така наречените продължени престъпления.
Докато съдържанието си стои – на практика давност не тече. Т.е. ако сте публикувате нещо, което стои 10 години – и го изтриете на 10-тата година, то давността ще започне от 10-тата година.
Oсвен това – авторът на това, което се използва може да използва така наречения DMCA takedown – да изисква съдържанието да бъде премахнато.
А и хостинг-компаниите, на които са качени сайтове – обикновено ще сътрудничат с властите и ще „кажат“ кой е предполагаемия собственик на сайта.
Какво трябва да направим, за да проверим дали един текст е уникален?
Прочетете го добре. Звучи много тролски, но това трябва да е отправната Ви точка.
Има ли изречения, изрази, които Ви правят особено впечатление?
Наблегнете над онези части от текста, които съдържат по-странен словоред.
Защо ли?
Обикновено по-мързеливите копирайтъри взимат чужд текст. Перифразират го леко. И го предават на поръчалия го за публикация. Или използват софтуери за генериране на съдържание (повече за тези методи, как да се използват етично и как да се печели от тях може да прочетете тук).
Моят съвет е винаги да сте внимателни.
Мнозина от копирайтърите с по-съмнителен морал обикновено предават веднага и в много добро качество първите няколко текста, които им поръчате.
По този начин – спечелили Вашето доверие, те впоследствие предават по-некачествени и определено откраднати текстове.
За това – винаги бъдете нащрек. И започнете с по-странните части от предадения текст. Те могат да Ви отведат до техния първоизточник.
Нота бене – напълно нормално е да бъде използван и друг източник. Но той трябва да се цитира по подходящия начин.
Все пак – тези, които търсят информация, не искат да четат едно и също нещо, което е перифразирано или взето от цитати от други източници.
Зад всяко търсене – е провокирано от нещо. Този интерес трябва да бъде задоволен.
„Но ако някой търси за атомни реактори, то аз – какво, трябва да стана ядрен учен?“.
За това копирайтърството е често подценявано. И ниско заплащано. А то е причината зад успеха зад повечето сайтове.
Ако нямате специалните познания по дадена тема. И не може да направите проучване. Не пишете. Това е.
Какви софтуери може да се ползват за проверка за плагиатство?
За текстове, които са на английски език – аз препоръчвам Grammarly (Грамърли). Използваната връзка е афилиатска.
Grammarly (Грамърли) е софтуер, с който може да се поправят грешките (пунктуационни, граматични) и да се поправя стилистично един английски текст. Тук може да тествате проверката за плагиатство.
Аз съм написал цяла статия как може да печелите от правопис чрез Grammarly (Грамърли). И да станете и Вие афилиат като мен на този сайт.
Базовите му функции и приставката за Гугъл Хром са напълно безплатни. И Вие, както казах – може да печелите от това.
Друг платен инструмент, който може да ползвате е Copyscape.
Copyscape има възможност за свързване с WordPress.
При него заплащането се таксува за базата на обема на текста.
3 цента за търсене (до първите 200 думи), плюс 1 цент за всеки 100 думи.
Така един текст от 1000 думи ще Ви струва 11 цента.
„Ба, та това е обир, ако проверявам 10 000 думи всеки месец, то трябва да давам долар и нещо.“. Това ще Ви най-спестения долар, имайте ми доверие. А и винаги може да търсите само чрез специфични параграфи – и да си спестите долара.
Aко използването на платен инструмент не Ви е по джоба (а това е най-евтината инвестиция – повярвайте ми), то може и да ползвате и безплатни инструменти за проверка.
Като:
Тези са най-известни. Но има и още. Ползвайте ги колкото се може повече.
Финални мисли относно как да проверяваме текстове за плагиатство
Представените съвети и мисли в тази статия се отнасят до езици, които имат азбуки с отделни фонеми (звуци) за всяка буква.
За по-специфични езици – като японския, китайския и други.
Това трябва да проверите сами.
Но главното е – като проверявате, знам, че звуча като трол, но трябва да познавате езика, на който текста е написан.
И да сте платили справедлива цена за написването на даден текст.
Към момента на писането на тази статия – аз не съм ползвал друг човек при създаването на съдържанието на pasivendohod.net (което май си и личи).
Писал съм за други хора – но не съм специалист по създаване на съдържание, което да е насочено към търсачките.
За това – ще се радвам, ако по темата се включат българи, които ползват външен източник на съдържание за техните блогове, електронни магазини и т.н.
Вие какви методи използвате – за да се уверите, че качвате уникални текстове?
Темата – разбира се, е отворена за дискусия.
А ако пък искате да помогнете за развитието на pasivendohod.net – може да споделите съдържанието му в социалните мрежи.
Или да харесате нашата страница във Фейсбук.
