Може би един от най-пренебрегваните въпроси, които българина си задава, когато започне самостоятелна дейност е „Свободна професия и данъци“.
В моя предишна статия посочих едни от най-важните изисквания, когато искаме да започнем да упражняваме фрийлансърство ( повече можете да прочетете тук).
В тази статия ще опиша това, което със сигурност знам що се отнася за данъците и осигуровките при упражняване на свободна професия.
Местно лице в данъчното право
Аз никога не съм обичал данъчното право. То е един от най-сложните дялове от публично-правните науки.
Според ЗДФЛ (Закон за данъците върху доходите на физическите лица) местно лице (съгласно чл.4, ал.1) е:
Местно физическо лице, без оглед на гражданството, е лице:
1. което има постоянен адрес в България, или
2. което пребивава на територията на България повече от 183 дни през всеки 12-месечен период, или
3. което е изпратено в чужбина от българската държава, от нейни органи и/или организации, от български предприятия, и членовете на неговото семейство, или
4. чийто център на жизнени интереси се намира в България.
(2) За целите на ал. 1, т. 2 лицето се смята за местно за годината, през която пребиваването надхвърли 183 дни. Денят на излизане и денят на влизане в страната се смятат поотделно за дни на пребиваване в страната.
(3) За целите на ал. 1, т. 2 периодът на престой в България единствено с цел обучение или медицинско лечение не се смята за пребиваване в България.
(4) За целите на ал. 1, т. 4 центърът на жизнените интереси се намира в България, когато интересите на лицето са тясно свързани със страната. При тяхното определяне могат да се вземат предвид семейството, собствеността, мястото, от което лицето осъществява трудова, професионална или стопанска дейност, и мястото, от което управлява собствеността си.
(5) Не е местно физическо лице лицето, което има постоянен адрес в България, но центърът на жизнените му интереси не се намира в страната.
Ако пътувате доста (повече от 183 дни) и/или ако погледнем ал.5, то ситуацията за Вас се усложнява доста.
Аз не мога да Ви дам съвет, ала ако мислите, че попадате в тази хипотеза, то според мен е най-добре да се посъветвате с опитен юрист, който е специализирал в областта на данъчното право.
Местните лица се облагат за доходи – придобити в България или чужбина.
Ако доходът, който е придобит от чужбина е обложен там – то на теория този доход може да бъде признат за вече обложен, стига между България и конкретната държава да има сключена спогодба за избягване на двойното данъчно облагане. И в тази спогодба съответния данък да е упоменат ( а и да Ви е удръжан). България е сключила подобни спогодби с над 70 държави. Тълкуването на всяка сключена спогодба би било непосилно, а и както казах – в това не ми е силата. Ако работите за някаква чуждестранна компания – то проверете сами. Но само мога да Ви кажа, че позоваването на сключена спогодба не е прост процес. За нея пак ще Ви е нужен консултант, който да Ви помогне пред Национална агенция по приходите. Та в някои случаи – ако данъка върху придобитото в България е пренебрежителен (да кажем стотина лева), позоваването на спогодба може да Ви струва повече (от гледна точка разходи за консултанти).
Това е, ако пребивавате в България. Ако сте установени в чужбина – то трябва да спазвате данъчния режим на страната, в която пребивавате.
Данък в България
Ако упражнявате така наречените патентни дейности (които са изчерпателно изброени в приложение №4 в Закона за местните данъци и такси), то данъка Ви е определен чрез Закона за местните данъци и такси.
Пример за патентна дейност: дърводелски услуги, бръснарски и фризьорски услуги и т.н. Може да си ги прочетете.
Важна ремарка, която трябва да се направи е, че следва да се спазват изискванията на:
Чл. 61з. (Нов – ДВ, бр. 110 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) (1) Физическо лице, включително едноличен търговец, което извършва дейности, посочени в приложение № 4 (патентни дейности), се облага с годишен патентен данък за доходите от тези дейности, при условие че:
1. оборотът на лицето за предходната година не превишава 50 000 лв., и
2. (доп. – ДВ, бр. 96 от 2019 г., в сила от 01.01.2020 г.) лицето не е регистрирано по Закона за данък върху добавената стойност, с изключение на регистрация при доставки на услуги по чл. 97а и за вътреобщностно придобиване по чл. 99 и чл. 100, ал. 2 от същия закон.
(2) За извършваната патентна дейност лицата по ал. 1 не се облагат по реда на Закона за данъците върху доходите на физическите лица.
(3) Лицата по ал. 1 прилагат разпоредбите за данъците, удържани при източника, и за облагане на разходите по чл. 204, т. 2 от Закона за корпоративното подоходно облагане.
И следващия член:
Чл. 61и. (Нов – ДВ, бр. 110 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) (1) Когато в рамките на 12 последователни месеца едно физическо лице е прекратило патентна дейност и/или е образувало ново предприятие, което извършва патентна дейност, и сумарният оборот на двете предприятия е повече от 50 000 лв. за 12 последователни месеца, за новообразуваното предприятие не се прилага чл. 61з. В този случай за текущата данъчна година новообразуваното предприятие се облага по общия ред на Закона за данъците върху доходите на физическите лица.
(2) Когато в рамките на текущата данъчна година оборотът на лицето превиши 50 000 лв. или лицето се регистрира по Закона за данък върху добавената стойност, то се облага по общия ред на Закона за данъците върху доходите на физическите лица.
(3) В случаите по ал. 1 и 2 патентният данък за текущата година е дължим до края на тримесечието, предхождащо тримесечието, през което са възникнали обстоятелствата по ал. 1 и 2.
(4) В случаите по ал. 1 и 2 дължимият, съответно внесеният данък се приспада от годишното данъчно задължение по реда на Закона за данъците върху доходите на физическите лица.
(5) По искане на лицето общината издава удостоверение за дължимия размер на патентния данък, за което не се заплаща такса.
(6) Когато в рамките на текущата данъчна година лицето се дерегистрира по Закона за данък върху добавената стойност, то се облага по общия ред на Закона за данъците върху доходите на физическите лица за цялата данъчна година.
Та, ако сте „едър“ търговец по смисъла на тези два члена, то трябва да се съобразите с тях.
Съобразяването е донякъде чисто бюрократично. Казвам бюрократично, защото, ако да речем започвате да декларирате по Закона за корпоративното подоходно облагане, то следва ли да ползвате и облагите по този закон?
На този въпрос може да Ви отговори един опитен данъчен консултант. Но в случая, както виждаме – то преди всичко става въпрос за лица, които реализират или ще реализират голям оборот. Може би – в този случай регистрацията като лице, което упражнява свободна професия да не е уместна. Най-добре ще Ви отговори един специалист, който ще сметне кое по-изгодно (като има предвид Вашите разходи за реализиране на дейността).
Ставката, с която се облагат иначе доходите по ЗДФЛ е 10 процента.
Като лице, което упражнява свободна професия – ще имате право на така наречените нормативно признати разходи. Това са разходи, които закона е счел, че ще Ви се признаят (па макар да имате или нямате документи за тях). Към момента, за свободните професии са 25 процента.
Третирането на признатите разходи става чрез чл.29 от ЗДФЛ и той гласи:
Чл. 29. (1) (Изм. – ДВ, бр. 113 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г., предишен текст на чл. 29 – ДВ, бр. 31 от 2011 г., в сила от 01.01.2011 г.) Облагаемият доход от стопанска дейност на физическите лица, които не са търговци по смисъла на Търговския закон, се определя, като придобитият доход се намалява с разходи за дейността, както следва:
1. (нова – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г., изм. – ДВ, бр. 100 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г., изм. – ДВ, бр. 12 от 2015 г.) с 60 на сто за доходи от дейността на физическите лица, регистрирани като земеделски стопани, за производство на непреработени продукти от селско стопанство, с изключение на доходите от производство на декоративна растителност;
2. (предишна т. 1 – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) с 40 на сто за:
а) (изм. – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) доходи от дейността на физическите лица за производство на преработени или непреработени продукти от селско стопанство (включително от продажба на произведена декоративна растителност), от горско стопанство (включително от събиране на диворастящи билки, гъби и плодове), от ловно стопанство и от рибно стопанство;
б) авторски и лицензионни възнаграждения, включително за доходи от продажба на изобретения, произведения на науката, културата и изкуството от техните автори, както и за възнаграждения за изпълнения на артисти-изпълнители;
в) доходи от упражняване на занаят, които не се облагат с патентен данък по реда на Закона за местните данъци и такси;
3. (предишна т. 2 – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) с 25 на сто за доходи от упражняване на свободна професия или възнаграждения по извънтрудови правоотношения.
(2) (Нова – ДВ, бр. 31 от 2011 г., в сила от 01.01.2011 г.) В облагаемия доход по ал. 1 не се включват доходи, които са участвали при формиране на облагаем доход по реда на чл. 26 за предходни данъчни години.
(3) (Нова – ДВ, бр. 97 от 2016 г., в сила от 01.01.2017 г.) В облагаемия доход по ал. 1 се включват доходи, които съгласно чл. 11 са придобити през период на облагане с данък по чл. 14, ал. 2 и които не са участвали при формиране на счетоводния финансов резултат за годината на придобиване, а биха участвали при формирането на счетоводния финансов резултат за текущата година, ако лицето се облагаше по реда на чл. 29а.
Напълно е възможно да упражнявате дейност като свободна професия и да мислите, че сте в хипотезата на ал.1, точка втора.
Все пак едно е 40 процента признат разход, друго е 25 процента. За този казус ще трябва да се посъветвате с опитен данъчен експерт.
Освен с приспадането на нормативно признатите разходи – то данъка бива намаляван и с платените от Вас осигуровки (за които ще прочетем по-долу).
Как се декларира годишния данък?
Годишния данък по ЗДФЛ се декларира с подаването на годишна данъчна декларация.
Образец от нея (който може да се свали и попълни) – може да видите тук.
Няма да Ви лъжа – аз не мога да Ви помогна с нейното попълване. По принцип идеята при попълването е, че всеки вид придобит доход се попълва чрез съответното приложение.
Тя може да бъде подадена чрез портала на НАП, ако имате ПИК код. ПИК код се издава от офисите на НАП (трябва да отидете до там, за да си го вземете). Аз съм пробвал да подам и с електронен подпис, но не можах- нещо заби, не ми се занимаваше да разследвам защо и в крайна сметка подадох с ПИК.
Декларацията може да се подаде чрез офис на НАП също (лично).
Друг вариант Ви е упълномощено от Вас лице (в масовия случай – експерт-счетоводител) да подаде за Вас. Упълномощаването става пред нотариус.
Четвърти вариант, който е малко познат е да подадете чрез пощите. Не само чрез писмо, а така наречената услуга „открито“ – служител на пощата да декларира нещата в регистъра на НАП.
За нея – и в кой пощенски станции може да стане това, може да прочетете тук.
За мен последния вариант е твърде екзотичен – но не знам, Вие си знаете.
Осигуровки
Осигуряването, ако сте регистрирани като лице, което упражнява свободна професия си е за Ваша сметка и риск.
Ако не изкарвате средства, които даже не покриват осигуровките, то си е Ваш проблем, не на държавата.
Трябва да вметна, че като лице, което упражнява свободна професия няма да сте осигурени за риск „Безработица“. Ако желаете да прекъснете дейността, то няма да може да получавате простонародно наречената „борса“.
Осигуряването става върху сума в рамките на минималния и максималния осигурителен доход. Т.е. Вие определяте върху каква сума ще се осигурите, стига да не е под и над този доход. За всяка една година максималния и минималния осигурителен доход са различни. За 2020 минималния осигурителен доход е 610 лева. Осигуровките са около 180 лева съответно.
Декларирането на осигуровките става чрез подаване на декларация, която е до 25-то число на месеца, за който се декларира.
Декларирането може да стане чрез портала на НАП. Може и да се декларира чрез ПИК код. Ала декларирането става, като се генерира специализиран файл, който се качва в системата.
НАП има безплатен софтуер, с който може да се генерира този файл (може да видите тук или да потърсите в сайта на НАП) – аз не съм могъл да се оправя с този софтуер.
С декларираните осигуровки в крайна сметка се намалява дължимия данък. От пробития приход се изваждат признатите разходи, както и платените осигуровки.
Ако плащате по-високи осигуровки – то би следвало и да платите и по-малко като данък.
Ползване на данъчни облекчения
Данъчните облекчения са описани в глава „Данъчни облекчения“ (извинявам се за тавтологията) в ЗДФЛ – може да почнете да четете от чл.18).
Те са най-различни – от това дали имате увреждане (което е удостоверено с ТЕЛК), дали сте направили се осигурявате доброволно допълнително (което е напълно различно от задължителното допълнително доброволно осигуряване) и правите вноски по застраховка „Живот“ (повече пък за нея може да прочетете тук).
За да не ставам досаден – може да прочетете самите членове в закона. Тук вече не е сложно.
Финални мисли
Ако работите като лице, което упражнява свободна професия – то сам сте си шеф.
Както можете да видите – законодателя е насърчил (доколкото се може) този вид дейност.
Ако смятате, че данъците са форма на „зло“, то нищо не Ви пречи да плащате по-високи осигуровки, да плащате за доброволно допълнително пенсионно осигуряване, да направите спестовна застраховка „Живот“.
Може и да ползвате и 5 процентна отстъпка за ранно плащане (но не повече от определена сума). За извършени безкасови плащания (чл.22д) също има отстъпка.
В крайна сметка – в България преките данъци са по-ниски от индиректните (ако ги сравним с други държави).
Както винаги – ще се радвам на Вашите коментари, забележки, въпроси (стига да мога да помогна).
За да помогнете – може да споделяте съдържанието на този сайт.
