За съжаление не са малко хората, които търсят информация чрез търсачките за следното: „неплащане на кредит затвор“.
Това показва, че не малко хора се опасяват (или вече са попаднали) какво им би се случило, мислейки най-лошото – че за това може да им бъде отнета свободата.
За това аз реших да напиша тази статия, давайки моето разяснение.
При условие, че самия аз съм писал за някои форми на кредитиране – като специалния кредит за студенти,
както и така наречените p2p кредити (в статията пиша по-скоро за печеленето от инвестицията в тях).
Разбира се, това е само „върха на айсберга“ – що се отнася до кредитирането.
А то е нужно на редица хора – от хора, които искат да си закупят нещо чрез стоков кредит до хора, които търсят далеч по-сложни форми на кредитиране /като мостовите кредити/.
Преди да започна, то трябва да поясня, че моята гледна точка е съобразена с родното ни законодателство.
Не бих могъл да говоря за съществуващия порядък за всички държави по света.
А и пишейки по тази тема, то трябва да кажа, че със статията не целя да окуражавам тези, чиято цел е да не заплатят това, което дължат, ползвайки всички законни и незаконни похвати.
Аз самия съм пострадал от такива непочтенни действия.
Взетите заеми трябва да се връшат. Тези, които са обезпечени по някакъв начин и са взети от инстутуция, която има право да ги дава – такива са с по-ниска лихва. И кредитополучателят се ползва с някакви законови защити.
Ще попаднем ли в затвора, ако не върнем/неплащаме кредит?
Краткият отговор е „не“.
Няма да попаднете в затвора, ако не можете да обслужвате свои задължения.
На повечето по-възрастни хора, които си помислят за подобна ситуация им „изниква“ в съзнанието сцени, които сякаш са излезли из под перото на Дикенс.
Да, в някои държави в миналото е имал специални затвори за длъжници.
Но не и в наши дни.
Не само, че необслужването не е престъпление, а и длъжника се ползва с някакви права, които да му гарантират някакъв социален минимум, ако кредиторът направи кредита предсрочно изискуем и тръгне да си събира дължимото, насочвайки към движимото и недвижимото имущество на длъжника.
Именно тези права стимулират някои лица да започнат процедура по несъстоятелност (където тя уредена), да укриват доходи, да прехвърлят имуществото си, да правят откази от наследство и т.н.
В определени ситуации обаче неплащането на кредит може да доведе косвено до опасността да бъде започнато наказателно преследване.
Може ли обаче получването на кредит да ни доведе до затвор?
В нашето наказателно законодателство има определени хипотези, които трябва да бъдат преценени внимателно.
Това е целият раздел „Раздел I „а“.Престъпления против кредиторите“ на Наказателния ни кодекс.
Да речем: търговец, който е изпаднал в неплатежоспособност – в това число, ако не може да си обслужва кредитите, то той/тя е длъжен да започне в рамките на 30 дни от спиране на плащанията производство пред съответния съд /за обяване на несъстоятелността си/.
Тези търговски дела са доста сложни /в тях има доста експертиза/ и за това и минималните такси на адвокатите са така високи.
Освен че трябва търговецът задължително да започне подобно производство, то той/тя не трябва да укрива нищо от имуществото на дружеството, за да не увреди интересите на своите кредитори /може да видите всички хиптози в чл. 227в от НК/.
Освен това, ако причината да се стигне до цялата тази ситуация е неговото безрасъдно поведение, правил е разходи, които са определено лични и семейни и т.н, (виж чл. 227д от НК), то пак наказанието може да бъде затвор.
За това, ако вземете кредит, мислейки си, че отговорността на дружеството е ограничена. Т.е .нищо не трябва да връщате, фирмата ще фалира, докато парите са очевидно прахосани, то това не е така.
Освен това, при получаването на кредит трябва винаги да давате верни сведения, попълвайки документите.
Постъпвайки обратно – извършено е престъпление /виж чл. 248а от НК/.
Много хора си мислят, че веднъж дадени, то парите са „техни“. Това е така.
Но е много важно да се посочи вярно за какво ще послужи дадения кредит. И всички декларации, удостоверения и други документи, които институцията е поискала да бъдат верни.
Също така стартирането на юридически лица с идеална цел с цел да бъде осъществена имотна облага (т.е. лицата да не оперират в името на целта, за която са създадени), в това число получаването на кредит – това също се третира като престъпление / виж чл. 259 от НК/.
Освен това, ако някой има средства, а е бил осъден да плати парично задължение с влязъл в сила съдебен акт и не е платил нищо в продължение на година от влизането на сила този акт, то това е също престъпление / виж чл. 293а от НК/.
Може ли неплащането на задължения да ни доведе до затвора?
Друг много често задаван въпрос, който „гравитира“ около неплащането на кредити е и неплащането на всякакви други задължения.
Както казах в началото на статията – трябва да проверите законодателството на страната, в която пребивавате.
Много е важно да следите от какъв характер са задълженията, правейки Вашето проучване.
В България е криминализирано неплащането на дължимата издръжка /когато даденото лице е осъдено да дава такава/ на съпруг/съпруга, възходящ /някой от родителите/, низходящ /децата/, брат или сестра.
Привидно малката присъда – до една година или с пробация не бива да Ви заблуждава.
Да, мнозина се „измъкват“, плащайки си дължимото до постановяването на присъдата на първа инстанция. Но това може да е приложи само веднъж.
А една осъдителна присъда може да е истински кошмар.
Особено, ако лицето вече има наложени други „условни присъди“. Ще се учудите, колко хора ефективно си изтърпяват наказанията, поради това.
Финални мисли относно неплащане кредит затвор
Както казах – кредитите трябва да бъдат заемани отговорно.
Тяхното неплащане води до не само тяхното нарастване, а в редица случаи – както видяхте, до съдебно преследване.
Да, мрачните дни, в които човек може да загуби свободата си поради неплащане са в далечното минало, но това не означава, че трябва да се проява финансова безотговорност.
Кредитирането е инструмент, който може да Ви помогне – в личен и в бизнес план.
Получаването на изгодно кредитиране е мерило за успеха, който даден човек е постигнал.
В стремежа си да не плати някои хора стигат до крайни мерки, а не би трябвало.
